Кажи, ще дойдеш ли в съня ми?
Поканата ми още е активна...
Ела и докосни с любов света ми,
че липсата е болест прогресивна!
Сама съм пак! Сама със самотата.
Прозореца оставих ти отворен...
Полека влез с прашеца от цветята,
и с вятъра танцуващ неуморен.
Ела, седни и нежно погали ме.
от чакането вече наболява...
Звезда ми донеси и закичи ме
във тази нощ магия чудна става.
И със любов луната ще танцува
чудесен валс във сребърни сияния.
Обичаш ли ме винаги си струва
ако ли не... Не искам оправдания!