|
| Статистика |
Произведения: 165,015
Потребители: 12,369
Автори: 4,005
Коментари: 318,784
Точки: 2,648,140
Съобщения: 155,147
Лексикони: 4,499
Снимки: 10,764
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
ЩАСТИЕ ИМА, КОГАТО СА ДВАМА
(На Х.)
Ако приятелство днес ти предложа,
в среща случайна, нейде на път
и любовта си пред тебе положа,
без да се плаша от хорския съд...
Би ли приела на тези години,
с мен да споделиш съдба и живот?
Двама търсачи на райски градини...
Тук да творим - под небесния свод?
* * *
Или си вече привикнала сама,
да преживяваш без близък партньор?
Щастие има, когато са двама -
с огън в огнище и къща със двор.
Тъжна е, птицата в златната клетка,
без свобода, без простор, светлина;
дните прекарваш в ръцете със плетка,
с вечната грижа за хляб, топлина...
Вечер прибираш се в стаята своя,
без утешител, простил се с мечтите,
лягаш в леглото, очакваш покоя,
гледаш безцелно в тавана, в стените...
Спомена жив е, поражда тревога...
Пролет дошла е, но тъжна си ти...
Може би пращаш молитви към Бога:
Господи, Боже, другар ми прати...
* * *
Ах, де да беше съдбата ми щедра,
с нежно перо да бе ме галила,
че да запомня с усмивката ведра,
с думи гальовни моята мила...
* * *
Вечно животът тече и не спира...
Мъж и жената единна са плът -
тях, Любовта ги в семейство събира,
двамата, заедно в живота вървят...
Дойде ли времето - в дните на края,
Бог при себе си единия взима...
Другия сам е в семейната стая -
скръбно въздиша по свойта любима!...
10 април, 2012 г.
mitivan
/Юношеска любов/
(край на поемата)
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
