|
Статистика |
Произведения: 163,839
Потребители: 12,355
Автори: 4,000
Коментари: 314,276
Точки: 2,654,762
Съобщения: 160,710
Лексикони: 4,494
Снимки: 10,786
|
|
|
Следете ни в |
|
|
|
ЩАСТИЕ ИМА, КОГАТО СА ДВАМА
(На Х.)
Ако приятелство днес ти предложа, в среща случайна, нейде на път и любовта си пред тебе положа, без да се плаша от хорския съд...
Би ли приела на тези години, с мен да споделиш съдба и живот? Двама търсачи на райски градини... Тук да творим - под небесния свод?
* * * Или си вече привикнала сама, да преживяваш без близък партньор? Щастие има, когато са двама - с огън в огнище и къща със двор.
Тъжна е, птицата в златната клетка, без свобода, без простор, светлина; дните прекарваш в ръцете със плетка, с вечната грижа за хляб, топлина...
Вечер прибираш се в стаята своя, без утешител, простил се с мечтите, лягаш в леглото, очакваш покоя, гледаш безцелно в тавана, в стените...
Спомена жив е, поражда тревога... Пролет дошла е, но тъжна си ти... Може би пращаш молитви към Бога: Господи, Боже, другар ми прати...
* * * Ах, де да беше съдбата ми щедра, с нежно перо да бе ме галила, че да запомня с усмивката ведра, с думи гальовни моята мила...
* * * Вечно животът тече и не спира... Мъж и жената единна са плът - тях, Любовта ги в семейство събира, двамата, заедно в живота вървят...
Дойде ли времето - в дните на края, Бог при себе си единия взима... Другия сам е в семейната стая - скръбно въздиша по свойта любима!...
10 април, 2012 г. mitivan
/Юношеска любов/
(край на поемата)
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|