Във живота няма нищо случайно.
Нито аз съм случайна, ни ти...
Ти бе малко парченце от пъзел,
който Господ със мене реди.
Ти бе малка частица от цяло,
миниатюрна, но нужна за мен.
Беше край, после ново начало,
бе стиха ми със плам зареден.
Беше малка зъбчатка от чувства,
що задвижи колело от мечти.
Завъртяха се низ от безумства
по баира на рутинните дни..
Беше нужен... сега си излишен.
Свойта роля изпълни. До край!
Всяка болка дарил равнодушен,
всяка рана награда е, знай!
Днес съм друга. Света осъзнала.
Своя пъзел до край разгадах...
Благодарна за всяка раздяла,
в шепи мъдрост за утре събрах!