СЕГА СЕ
РАЗМИНАВАМЕ
Сега се разминаваме,
като деня с нощта –
не можем заедно да повървим,
в една посока да погледаме.
И литналия облак в синевата
не може да рисува вече
на любовта ми образа красив.
По клоните на старите тополи
се качва слънцето,
като по стари чувства,
разсеяно и отегчено.
След него дните ми пълзят нагоре
в нагорещеното небе
и спускат се задъхани,
и уморени,
но пътят им завършва без откритие.