Дали случайно бе или нарочно
животът пътищата ни събра.
Лумнаха страсти, чувства непорочни,
а после всичко - вятър разпиля.
Китара нейде плаче и разказва
за миналите, чудни времена.
Като кинжал акордите се врязват
във тъжната, измъчена душа.
Струните стенат, тръпне тишината,
сърцето ми се свива и боли...
Отива си една любов голяма,
погубена от недоверие и лъжи...
Ще се опитам пак да съм щастлива,
останала със спомена за теб…
за страстните прегръдки и целувки,
покрити нежно с тъмен, нощен креп.
Сбогом казвам на всяка прегръдка,
на всяко докосване от твойта ръка.
Сбогом!... Сбогувам се със теб сега,
сбогувам се със любовта...
Диляна Пенчева