"Сбогом" казвам,мило мое,

сили нямам вече,знай.

В името на всичко твое

слагам днес на всичко край.

Дълго време наблюдавах

как променяш дух и лик.

И от мъка полудявах

че отстинах ти за миг .

Знаех си че я обичаш

но не си призна пред мен.

В нашата любов се врича

до последния ни ден.

Щастието си намери,

нуждите задоволи,

радост във очите свети

щом гласът и чуеш ти.

Мъчно ми е и до края

ще си в моето сърце.

Трудно ми е да забравя

парещите ти ръце.

И очите ти ще помня

пълни с радостни сълзи.

Устни свити във целувка

но изричащи лъжи.

Никога не ще забравя

колко хубаво е с теб.

Винаги във мен ще пазя

чаша спомен с кубче лед.

Ти ограби ми душата

но поучи ме добре-

обичта и добрината

да не давам от сърце.

И напълно осъзната,

като будена от сън,

слязох бързо на земята

във сърцето с остър трън.

Аз защо съм ти-кажи ми

като всичко имаш там...

Хайде,бързо забрави ме-

лесно ще ти бъде-знам.

Любовта е свято чувство.

Силно е ала гори.

Никому не пожелавам

както мен да го боли...