В тъмнината запалвам цигара,
свита в тъжната гръд на нощта.
Как се стигна до тук не разбрала,
с болка силна проронвам сълза.
Чаша вино със вкус на раздяла,
всяка глътка прорязва-бръснач.
Във душата ми - мъртвешки бяла,
плисва дъжд и отива на здрач.
Само миг и последната лампа,
ще изгасне с надежда във мен.
До вратата платнената чанта
мен очаква... със укор стаен.
Днес побрала живота ми тъжен,
снимки стари, вързоп от писма
и въпроси... кому ли е нужен,
този свят с остарели слънца...
Този свят щом от теб си отивам,
щом не трогват те моите сълзи.
... от цигарата вече противен,
само фаса в очите люти...
Ето, тръгвам, дори не поглеждаш,
всяка дума- излишен кинжал...
Отегчен ти очите си свеждаш,
няма чувство, обида... и жал...
Край! Вратата зад мен леденее...
всяка стъпка зад мен става ров.
И лицето ти бавно бледнее...
\"Сбогом моя, красива любов\"