Някога сънувах сън, във който се докоснах до магия
и сякаш неусетно заживях вълшебно във измислен свят...
и тичайки през дните си, аз нощите зовях за да се скрия
при дънера, където ме очакваше магьосник белобрад.
Вълшебството не спираше и караше ме тайно да треперя,
живеейки със него във тъмата, молех се да дойде и в деня!
Изгаряща във ада и пречистена от рая исках да намеря
среднощното вълшебство, окъпано в реална светлина...
И дните отминаваха забързани и безконечно полупразни,
и духовете нощни ме преследваха и ме побъркваха с тъга.
Захвърлена се лутах между гняв, лъжи и истини омразни,
а в мислите живеех със магьосника, очакващ ме в нощта...
............................................
Магьоснико...Обичам те! Не с думи, а с душата си мълвя
и сякаш цялата Вселена съм събрала във сърцето си ранено!
Докоснат си... наяве аз те срещнах, претворил се от съня!
На дънера до теб ще бъда, даже и нощта да е студена...