I

Спомням си всичките твои съседи,
които изобщо не ме познават:
добрия арменец, момичето бледо,
чието куче те обожава.
Чувам ги само как се завръщат -
и по походката познавам кой кой е.
Сякаш заспивам в твоята къща,
а сутрин се чудя коя е моята.
Така ми се иска, щом хлопна вратата,
и право надолу по стълбите хукна -
почти да се сблъскам със непознатите,
които ще знаят, че и аз съм от тука.

II
А на съседа ми кучето вие.
Не съм го виждала, само съм чувала.
Било родено да бъде ловджия,
ала едва ли ще половува.
И всяка вечер ми става чоглаво,
иде ми кучешки да си приказваме -
с това мъниче, което не смогват
да го разходят, и го наказват
с нелепи претенции, с мераци опасни,
че, вижте, какви сме напети сайбии
на нещо с порода, пък даже и властваме.
Ах власт ти, човешка! Как да те набия?