Реших писмо да ти напиша
и хванах лист и химикал.
Но кажи ми как да ти опиша
живота си сив и опустял.
Ръката ми започна да трепери.
Сърцето в свойта мъка пак се сви.
Как кажи това сърце да те намери?
За да може пак щастливо да тупти.
Сълзите падаха над думите вече.
Думи писани с най-страшната тъга.
И дори мастилото се стече,
но аз не спирах да пиша в тъмното сама.
С надежда, че това писмо до теб ще стигне
и ще бъде в твоите ръце.
Не искам да те натъжавам
просто с него ти изпращам своето сърце.
Пази го някъде дълбоко скрито
далеч от хорската ненавист и злоба.
И искам да помниш само това че,
ще остана завинаги твоя.