Очи като кристали пречупват светлината,
и като изумруди скъпоценни на гердан,
увиват се около мен горката
и притягат примка около света ми обладан.

Но защо са тъй красиви, а не виждат
слабостта и влюбения поглед в моето лице?
Раняват пагубно, като стрели прииждат
и отминават, безразлични на това сърце.

И тези думи, казвани на всеки друг дословно,
не крият отношение към мене по-специално.
И всичко в теб отрича моето присъствие покорно;
не допуска, не разбира съществуването ми печално.

И макар и странно да изглежда,
знай, че ти разби едно сърце сломено в плен.
Без дори да даваш мъничко надежда,
то само проби си път във твоя ден.

Но все по-бързо се отдалечаваш
и скоро за последен път ще гледам твоите очи.
И знам, че с празен поглед ще ме отминаваш,
но все пак моля те: така не ме мъчи!

И знай, че някой мисли винаги за тебе,
макар наивно, глупаво да е.
И аз ще ти напомня пак след време,
дори да виждаш в мен едно дете.