Като ятото прелетни птици,
отлетяха моите връстници...
и след себе оставиха спомени,
във сърцата от мъката сломени.

Днес във тях се потапям отново,
да възкреся с писано слово,
съкровените трепети,
дето са терзали ума и сърцето.

* * *

Който в тази поема се вгледа,
ще си спомни за случката бледа,
как е в него дошла без покана,
чудна гостенка, мила, желана,

завладяла духа и душата,
да те срещне в лице с красотата,
дето има я в Нея, във Него,
че да пробуди личното его.

Светло чувство без име, безлико,
ще породи в теб нещо велико...
в тази гостенка тук от света,
ще познаеш ли ти любовта?

Радост, щастие, болка незрима -
в ней по-малко от всичко ще има;
в теб любовни копнежи поражда
и изневери на показ изважда!

Да я вържеш, не можеш на сила,
във сърцето гнезденце е свила;
утре при други я виж отлетяла,
щом гордостта е в тебе съзряла!

Ти тъгуваш за Нея горчиво,
с настроение мрачно и сиво...
и разбираш – на съд те подлага,
щом на летвата вдигнал си прага!

Господи, Боже, Ти щедър си бил,
че в човека си чувства вложил;
ангели бели от тях са лишени,
но за човека са те позволени!...

12 април 2012 г.