Сънувах сън, с него бях,
любов изгубена във време.
Усмихнат нещо ми говори,
а аз сияех, смеех се с глас.

Сънувах сън, с него бях,
една любов, цял живот я нося.
Кармична, от минал живот
и в този гоним се - съдба.

Сънувах сън, с него бях,
а денят ми розов - светъл.
Вървя и грея, заредена от любов
и всеки покорен от мен, пленен е.

Сънувах сън, с него бях,
душата ми обагри в злато.
Като слънце за искря - лъчи,
аурата ми бе красива роза.

30.01.2008
ДЖУЛИЯ  БЕЛ