Ухаят цветята, потрепват листата
и стъпки долитат на плаха сърна.
На ручеи чисти водите сребристи
проблясват с очите на сънна Луна.
А златна дантела с любов е изплела
звездица сияйна над твойта коса.
Краката ти боси вълшебство ги носи
по бисерна, тънка, кристална роса.
Поетът чаровник - южнякът гальовник
в душата ми пее, събужда страстта.
Красива надежда към теб ме отвежда,
сърцето празнува, звъни Любовта!...
Не мога да мигна! Не искам да мигна!
На Рая блаженството искам да стигна!