В сънища, безсънища
към тебе все пътувам.
Във власеница от звезди оплетена
за утрото до теб бленувам.
В съня си съм далече,
все ходя по чужди земи.
Като страдалец обречена
да изкупувам вините били.
Стигнах до огън запален
от безумните мои мечти.
Във времето някой предаден,
спомените ми там изгори.
Локви от хули прескачах,
за думи неказани скърбях.
Все падах, и падах, и ставах,
търсеща любовта побелях.
В сънища, безсънища
все при теб се връщам.