Дойде в съня ми изтъкан от нежност,
приседна на леглото - отстрани.
Нощта изпълни се с... копнежност,
наведе се и... тихо промълви:
- Здравей любов! Прекрасно лунно цвете,
притихнало в ръцете на нощта!
Красива си... творба на боговете...
до теб ще легна, кротко ще заспя!
Тогава го видях - облян в сияние,
в съня ми влезе приказно красив.
Със цялото си мъжко обаяние...
възседнал кон величествено див!
Към мен приближи и ръка подаде,
качих се и... разтвори той крила.
Незнайно как му някой сила даде
и коня, бял, стремглаво полетя!
Над планини... морета... и долини,
прелитахме по-леки от перца...
Във облачета до безкрайност сини,
се бухвахме, със смях, като деца!
... Прекрасно беше, но зората иде...
сънят ни цветен тя ще заличи...
Дали отново нейде ще те видя?!
Попитах изгрева, но той... мълчи!
Дали отново ще летя в простора,
на чудните криле на любовта?
Дочух гласа ти нежен, непресторен,
в ухото ми прошепна... Да!