* 

В сгушен мрак сълза ленива

стопи се тъжно в мойта длан.

Олющен спомен... парцалива диря

остави мъката в душевен храм.

*

Да плача, казваш, няма смисъл,

сълзите ронят се... и се топят.

В сърцето ми дори си се подписал,

греховните ни сенки да горят!

*

Призив тих, една надежда,

ехиден кикот, мъничко тъга.

Облече ме във зла одежда

една забравена и горда... САМОТА!!!