Поредна нощ прегръщах тишината,
а лампата угасна си сама,
безумно тъпо гледаше стената,
щастлива в свойта бяла пустота.

На шкафчето две книги се усмихват,
очакващо ме гледат, но мълчат,
а после пренебрегнати утихват.
“Май друга вечер нас ще ни четат.”

В главата се прескачат луди мисли
и всяка бори другите за ред…
Очите ми се взират за поличби,
цигарен дим рисува силует.

Таванът се снишава и наднича,
сред моите чаршафи дири друг.
Спокойно самотата се съблича,
връхлита ме зловещо и без звук.