Дойде красив, (тъй, както си те спомням,)
с усмивка лъчезарна на уста...
Дойде случайно... тъй, като напомняне
и лудост пак във вените разля.
Дойде, като магическо знамение,
за да ми кажеш:\"Аз съм още тук\"
И сякаш, за да вземеш потвърждение,
че във сърцето не допуснах друг.
Целуна ме по бузата със нежност,
а след това... разнесе се мъгла...
Окрадна те и няма те... Изчезна!
С какво заслужих Господи това?
Една целувка само, като спомен,
остави и изчезна - яко дим...
Но тя в сърцето ми със дни ще рони,
горчиви сълзи, силно ще боли.
Защо дойде? Дали за теб е важно,
кому сърцето ми принадлежи...
Не е ли туй страдание напразно,
щом вече не изпълваш мойте дни?
А само тайно идваш във съня ми,
с целувката на Юда и кинжал...
Тотално преобръщайки света ми,
на спомена душата си отдал!