Догаря свещта, светлината преваля...
танцуващи сенки се промъкват навред.
Цигара, поредна, в пепелника догаря,
а погледът рее се във мрака напред!
Уискито, чисто, като нож ме прорязва,
след него размива се и нощта в суета.
Страха се промъква в притихнала пазва,
сърцето проплаква от тъга... самота!
Умът ми... ръждясала адска машина,
проскърцва от мисли и отива към брак.
Сърцето присъдата чу... Гилотина!...
на две половини е разсечено... пак!
Нощта се превръща в спасителна яма,
на сбирщина клети безплътни души...
Боли от безпътие... спасение няма,
и някаква тежест в гърдите души...
Догаря свещта... и се раждат тъмите,
превземащи всяка частица от мен...
Излизам от бара, избърсвам сълзите,
приготвям се пак за поредния ден!