Сгушена сълза потайно чака
в ъгъла на поглед ням,
че мъжът винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.

Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпълзи.
Че как навън! Нали мъжете
не ронят за любов сълзи.

А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сълзи са неми,
от една жена - една любов.

И мъжът без ропот чака
да се скрий денят огрян,
той винаги така е плакал -
прикрит от другите и сам.