Нандо % linapaint

Ти мислиш ли понякога за мен,
за нощите в които се обичахме,
за радостите в топлият ни ден,
за любовта в която се заричахме.
Спомняш ли си как играехме щастливи,
под ярките звезди в небето наше,
как всичко ставаше красиво,
детински смели и от нищо плашешти се.
А знаеш ли че парят раните,
от спомените в мене преродени,
за нощите,за топлината в дланите,
сега самотни и така студени...

Защо ме питаш!
Нима ти можеш да забравиш,
чаровно детско личице което бе безумно
влюбено в твоето сърце
за нощите в който неразделяхме дори за миг
танцуващи тела
за онези дни в които виждахме
звезди в нашите очи,
а за любовта не искам да говоря,
тя още е в мен!
Ти не знаеш колко много плаках,
колко много страдах
и кой тогаз раздели ни,
как подхлъзна се и ти забрави моето сърце,
може би някой те излъга че не съм за теб,
че не мога да обичам от сърце!
Ах как боли ..нашата раздяла.
и болката с думи, не мога да пресъздам...
А ти как си ,
забрави ли ме веч или чакаш още
моите целувки страстни,да галя твоето лице
и да поливам със сълзи твоето сърце!

Благодаря за съвместната творба на Нандо!