Аз във сянка се бях преродила,
да те търся, да стигна до теб
да те пазя от парещи мисли,
да превърна сълзите ти в лед.
Но кажи ми защо са сълзите,
уморени в очите блестят,
не намерили дом да се скрият,
те обвити във лед ще умрат.
--------------------------------
Сълза, една сълза,
тя умира сама в празнота,
Сълза, една сълза,
загина самотна в нощта.
--------------------------------
Но не може една саможертва,
да спаси таз сълза в този ден
и макар тя от прах оживяла,
на леда ще остане в плен.
Но стопли я в красивите длани,
да живее във твойта душа
и жадуваш ли нощем да плачеш,
ти отново да имаш сълза.