Събудих се, а още те сънувам –
пред мене си с усмивка на уста!
С ръка ми махаш – как да се сбогувам
с мечтаната от мен в съня жена!?
А слънцето в очите ми те вижда
и леко се прикри зад облак бял -
на любовта ми май че ми завижда
и то разбра – за тебе съм копнял!
Но ти си тръгваш боса по росата,
с развяти леки бисерни коси,
а аз оставам с песен недопята
и сладка мъка в сънните очи...
Денят започва, ала пак без тебе -
останала си някъде в съня.
И питам се дали ще имам време
пожара в себе си да укротя...
Но аз не искам, все по-трудно става -
витаеш в мислите ми нощ и ден.
Със себе си не знам какво да правя -
уж силен бях, но май съм... победен.
14.08.2010г. ММ