Мъглите излитат от планинските писти
нагоре, нагоре… Небето се чисти,
проблясва лазурното синьо в тревога.
Земята се къпе в очите на Бога.
Обличам душата си в есенна шума.
Разлиства ме вятърът, дума след дума,
зелен изумруд в очите взривява,
зениците гръмват, а птичата врява
изстрелва се в миг над смълчания връх,
въздушна съм аз, по-лека от дъх,
усуквам се тихо, в очите ти слизам,
плъзвам надолу под твоята риза,
изтичам в дланта ти, поемаш ме с шепи,
целуваш ме страстно, заливаш ме с шепот
и цялата нежност на света ме облива,
в която вселена и дух се преливат…