По зимното стъкло на любовта ни
чертае ни съдбата верен път.
Камината все още не е догоряла,
в стремежа си да разтопи леда.
По зимното стъкло на любовта ни
нощес и вятъра остави своя щрих.
Рисувал както му допадне -
сърца, сковани в мрак и студ.
По зимното стъкло на любовта ни
пробягват мънички искри надежда -
в длани събери ги, запази ги
в своята душа – копнежна...
По зимното стъкло на любовта ни
една звездица тази нощ ще блесне,
с надеждата за новото начало,
с надеждата на тихата ми песен...