StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,405
   Потребители: 12,304
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,256
   Точки: 2,621,175
   Съобщения: 122,709
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

С мислолет из безкрая

Аз пак ще яхна моя ярък мислолет,

ще препуснем там, далече из безкрая.

За път ще взема две-три шепи лед -

да охлаждам мечтите, които ме изгарят.

 

Ти среща ми насрочи, между три луни -

във ъгъла на пурпурно сияние звездно.

Преди да тръгна, ще заключа злото да спи

под камара камъни, да не може да излезне.

 

Аз вярвам в окъснелите и искрени слова.

В съкровената сила на любовта си свята.

В искриците, от обич щом запламтят.

Не вярвам обаче, че Любовта ми е сляпа.

 

И ето, с мислолета сме пред старт -

подреждам карти на спирки из безкрая.

Изхвърлих баласт от грях и от страх -

с мен са само мечтите, които ме изгарят....


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-09
прочитания: 81
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход