Бях загубила слънцето вече,
бях забравила синьо небе...
От мечтите си избягала далече,
но в тях е живеело мойто сърце.
Но ето отново вървя по пътеки,
които обичаше мойта душа.
Пак е пролет, тревата е мека
и усещам, че всякаш летя.
Тези места още помнят смеха ми,
стари приятели пак са със мен.
Тези поляни пак спират дъха ми
и слънчев и красив е този ден.
И някак по детски аз лягам в тревата
и по детски се смея сега.
И някак свободна се чувства душата,
когато дете сам с лице на жена.
Красивата приказка може да свърши,
но нека запазя таз свобода,
така този живот неще да прекърши
моята жива,детска душа.