uFeel.me
С лице на жена
Автор: ada_ilina,  15 юли 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 677
Бях загубила слънцето вече,
бях забравила синьо небе...
От мечтите си избягала далече,
но в тях е живеело мойто сърце.

Но ето отново вървя по пътеки,
които обичаше мойта душа.
Пак е пролет, тревата е мека
и усещам, че всякаш летя.

Тези места още помнят смеха ми,
стари приятели пак са със мен.
Тези поляни пак спират дъха ми
и слънчев и красив е този ден.

И някак по детски аз лягам в тревата
и по детски се смея сега.
И някак свободна се чувства душата,
когато дете сам с лице на жена.

Красивата приказка може да свърши,
но нека запазя таз свобода,
така този живот неще да прекърши
моята жива,детска душа.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me