uFeel.me
С дъх на барут
Автор: rento,  21 октомври 2009 г. в 21:37 ч.
прочити: 491
Студено е.
Изстиват ми ръцете.
Държа желязо,
държа пистолет.
Пръстът ми на спусъка...,
не знам какво прави там,
кой дотам го заведе?
Очите ми се затварят,
усещам тежест в гърба си,
нещо става, нещо ме докосва.
Докосва ме самотата,
докосва ме страхът, че съм отново сам...
Защо го държа?
Да стрелям, но по какво?!
По съдбата ли, че е така жестока
или по живота, който е несправедлив,
по кой? - Никой не виждам.
Всичко свърши.
Като разсейваща се мъгла.
Всичко върху мен се сгромоли
като паднала роса.
Свеждам глава,
целуват ме сълзите ми...
Чува се гръм.
Не от него, а от моята душа.
Ето на кой му е трябвало оръжие...
ВСИЧКО свършва,
когато най ценното си замине....

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me