Защо сърце препускаш още? Спри се!
Той теб не ще... нима не умори се?
Нима не виждаш всичко той съсипа,
животът ти да оскверни опита...
Поспри сърце! Ужасно си, за Бога!
Каква е тази, Боже мой, прокоба?
Не осъзнаваш истински злината,
обичаш още... плащайки цената.
Недей сърце! Че нямам вече сила,
в душата ми душата ти съм скрила.
Сълзите - два блестящи метеора,
се стичат бавно още без умора.
Но докога?... Обичай се!... Щади се!
Не се унищожавай! Погледни се!
Напред върви, не спъвай се, за Бога,
без теб да съществувам аз не мога!
Не щеш - добре! Тогава се предавам!
Е, явно тази участ заслужавам...
Оставям те... прави каквото знаеш,
щом вътре още на любов ухаеш!