Времената
се менят,
любовта
остава вечна.
Преобръща
моя свят
като лава
огнетечна.
И отново
в плен съм аз,
от любов
наелектризиран.
Иска ми се
да крещя,
да се раждам,
да умирам,
да те срещам
и в съня,
и наяве,
и във Рая.
Липсваш ли -
да те зова,
тук ли си -
да те желая...
Тази обич
в нощен стих
сътворих,
за да те има...
И заспивам
в унес тих
с мисълта за теб,
любима.