Тихо заспа от умора денят,
а нощта му се плезеше гадно.
Някаква малка далечна звезда
вкаменяваше своята плазма.

Вятър изсвири нехайно с тромпет,
непохватно проби тишината.
Някъде някой написа куплет
и се гмурна с любов в… самотата.

Улични лампи, готови за път,
подредиха прибързано стрòя.
Облак надникна, наплю ги със дъжд
и се скри зад баира спокоен.

Пръстена кана наля си пелин
и изпи му горчивите глътки.
Празно, леглото студено ще спи,
недочуло любимите стъпки.