Среднощен вятър чувства събуди
докосна дъжда, мислите разпиля
и най-лошия лунен сън прокуди
с дъх на люляк, с лъх на липа.
Лик щастие очите докосна,
крила над сълзи се разтвориха...
молив зачеркна рима грозна -
думите смисъла си изгубиха.
В забравена песен на радостта
унила душа съня си намери,
мечта докосна си реалността
изгубена лодка бряг откри.
На парчета се тишината разпиля
в миг на покоя си суров -
нежен шепот от далеч долетя
с мирис на пролет, с име на любов.
Два облака се допряха
в нощта като стихия тъмна,
топла целувка дъхът им спря -
светкавица блесна - небето гръмна.