Нахлуват образи от минали животи.
Мъчително сглобявам къс по къс...
Не е насън - там някъде клокочи
една река под черквичка със кръст.
А после виждам влакове и гари.
Забързани тълпи. Перон познат.
Тревожна съм. И погледът ми пари,
защото търся тебе между тях.
Усещам как мъглата се разкъсва...
и в друг живот сме пили красота...
познат следобед
две горещи устни
гласа на гълъб
черква
и река...