Щом ти усетя дъха,
                         ставам различен.
С длани разтапям снега,
                             да те обичам.
Ти ми отнемаш скръбта
                           като магьосник.
Правиш прекрасен света,
                       с дни плодоносни.


Може би някога пак
                        в дни преброени,
ще ми изпратиш ти знак,
                че си влюбена в мене.
Че отново, както преди,
                      ще си бъдем опора.
Всеки залез с тъга ще броим
                  и ще обичаме хората.


И извират надеждите пак
                   като ручей в пустиня.
И се питам защо ли и как
                    ти от мен си замина?
И се питам сега, и боли,
         груби ласки в мен се оплитат.
Дива болка край нас ромоли...
            А живота отлита, отлита...