Сънувах те и тази нощ, и вчера,
не трябва, знам, но още ме боли...
Не мога да стоя, без да треперя,
от страх, че с мен не искаш да си ти.
Поискам ли в очите да погледна,
се питам как тъй стана, как сега,
на моите гърди не се отпускаш вече
и чужди са ти моите слова?
Не трябва да те спирам, зная,
но как да бъда силен във това?
За мене ти ще си единствена до края,
красива роза в моята душа.