rumen popov & neleta
Защо простреля с вихър Луната,
кой сега над света ни ще бди?!
Ранена... тихо отлита Зората
а там,
кокиче на нашето Слънце шепти.
Върни се,върни се при мене
нека бъдем влюбени пак,
любовта в съня ми тих стене-
търси те,
като река изгубила бряг.
Снегът засипва старата пътека.
Ледът ме държи в плен.
Гласът ти не чувам. О, нека -
се разсипе с трясък небето над мен.
Думи-куршуми режат кристалния мраз
с мирис на погубващи парфюми,
обичта е попила в нас.
Ще събереш ли острите парчета -
да станат късче светлина.
Ще ме отведеш ли,там където -
беше ти, и нежна бе нощта.
Облечи се в кадифе,
и ела загадъчно-различна.
Ръцете ни, птици две
ще напишат поема романтична...