Рисувам те тичащ след моето ехо,
с поглед в мечтите ми взрян.
Слагам малко златист нюанс и ето,
вече си от слънцето огрян.

Рисувам те търсещ лалета в простора,
с които венец да направиш за мен.
Поставям червено от палитрата втора,
за да си винаги от любов опиянен.

Рисувам те развяващ буен перчем –
ветрило за росните капки по косите ми.
Смесвам бои и получавам бадем –
достоен завършек на портрета, нали?