Защото ме посипваш с трудна зима
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми
и любовта ти е безкрайно мълчалива.
Защото са ръцете ми по-бели -
да тръпнат в тишините ти далечни.
Безшумно ще си идат, безвъзвратно
мечтите на неслученото лято,
изпили всяка нота вероятност
да могат да се раждат на обратно…