StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,086
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,488
   Точки: 2,649,521
   Съобщения: 153,196
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Резе

Той душата ми върза с ластар от лозница,

три години нерязана и три не родила.

И закле ме да чакам – в крилете на птица

да се върне напролет – непокорен и силен.

 

Да разцъфне през юни в косите на мака,
да узрява с ръжта и да е силна топола,
да е нощ пълнозвездна, изтекла в реката,
и надежда за слънце подир мрачния облак.

 

Тази чаша със вино е моя, изпий я.

Тя е пълна догоре с презрялото време.

То пулсира в кръвта ми с любовна магия.

Аз мавруда наръсих с татулово семе.

 

Ще покълне бодлива в душата ти бяла,

не тлъстига,  а вечност за много посоки.

Не угасяй свещта, не мисли за раздяла.

И дочакай ме в твоите нощи сиротен.

 

Съскат слухове, ежби, край теб се увиват.

Ала ти изтръгни всеки корен злосторник.

Ще остана в света ти жарта на копривата.

И за мене душата си ти не залоствай.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2015-03-13
прочитания: 240
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход