Аз не зная къде си ти
и не мога да заспя.
Не една мисъл в главата ми се върти -
не е от безсъние, а ревността.

Неспокойно е сърцето
и тупти ли, тупти лудо.
И две сълзи се стичат по лицето -
при мисълта, че си с друга.

Стискам юмрук - дано да греша,
на ум се моля, но тревогата ми остава.
Затварям очи, но не идва съня -
ревността ме побеждава.

И представям си как другата прегръщаш,
целуваш я страстно и омайваш с думи.
Полунощ минава, а ти при мен не се връщаш,
сякаш няма нищо помежду ни.

Дали е истина или не,
че си друга ти сега.
Нервно удрям възглавницата с ръце,
ах, убива ме ревността...