С постъпките свои,
ли те карам да ревнуваш?
В очите ми ли виждаш нещо,
което те кара да тъгуваш?
С какви думи да ти кажа,
че няма смисъл от това.
И с какво да ти покажа,
красотата на любовта?
Запитай се поне веднъж,
и отговор си дай.
На какво сега държиш,
и отдаваш ли се на него ти докрай?
Нима в очите ми не виждаш,
безкрайна всеотдайност?
Или виждаш по-различно
-чувства без никаква трайност?!
Защо мислиш за това,не
усешащ ли,че сам се нараняваш?
Защо си обладан от ревността,
а с това дори и мен раняваш...???