Сълзите болката не могат да отмият,
и разстояние със спомени не се скъсява...
Пресъхналите устни от тъгата пият...
... А белези от рани в сърцето ми остават...
И образът ти е така неясен, и размит...
Събуждам се от сън с крясъци и плач...
Зората пуква в самота, денят ми е пребит...
... И в края му ме чака тъжният палач...
Съзнанието е удавено в алкохол,
а стаята пропита с цигарен аромат,
душата ми е като скитник гол...
... Далечен, и толкова познат...
И картата пред мен разтворена стои...
А поглед втренчен километрите брои...
Но разстоянията си остават просто разстояния,
измъчват ме в нощите студени -очите ти...
... Изпълнени с обещания...
Отпътува далече на Изток едва вчера,
аз се върнах у дома с болка в гръдта натежала...
Ти реален ли беше, или пък химера?
Болна ли бях, или от мечти отмаляла?