Зад маска лъжовна тъгата си крие, 
но от усмивката капят тихи сълзи,
със жест на факир в ръкава ги трие
и ги орисва да се родят във звезди.
После дълго говори сам с мрака
разказва за измисленият свят,
за девойката дето там все го чака
с устни ухаещи на люляков цвят.
Тя броди сама и го мамят косите и,
а техният свят в дланта му лежи,
сияния нощем греят в очите и
копнее,ала не може да я доближи.
След нощи болящи от нежно желание
към нея не спира той да пътува,
но невъзможно е тяхното разстояние
единият от двамата не съществува...