Ще счупя душата ти
на хиляди късчета
и във всяко едно от тях
ще ме има мен-
фасети в очите
на гигантска муха
на безразличието.
Гнила плът е животът ми.
В него те няма теб.
Всяка сутрин
проклинам Бога,
че се събуждам.
Всяка нощ се моля
да не отворя в утрото очи.
Наказан съм
да не зная какво е щастие.
Наказан съм
от чужда любов да ме боли.
И когато мъничките ти 
по детски пръстчета
доверчиво се пъхнат 
в ледено студената ми ръка,
трошат се сталактитите 
на душата ми стъклена.
Как звънтят, влудяват ме.
От омерзение и гняв 
ми се иска да крещя.
Не си виновна, 
че будиш в мене 
наранени спомени,
не си виновна,
че тънък е вътре леда.
Не искам да те удавя.
Моля те, просто върви си.
Иначе душата ти
на късчета ще строша.