Вървя по улица по тъмна от нощта, по черна от въглен в пещта, по страшна даже от смъртта.
Усещам само ледените тръпки, навлизащи дълбоко в моята душа.
Вилнеят разярени в тялото ми те и разкъсват бавно моето сърце. Да вярвам ли в моето спасение или пък да се предам на вечното падение... Нима това е чувството, което хората наричат ИСТИНСКО РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ ЛЮБОВТА...