Разминах се години с любовта...
след всяка кал, която мост не прави...
Проклета беше моята съдба,
с неправилните хора ме завари.

След толкова години в самота,
последните надежди отлетяха.
Щом писано било да съм сама...
аз няма да открия свойта стряха!

И няма за сърцето ми подслон...
щом по различен ти не се оказа...
А толкова жадувах с тебе дом...
но изборът сърцето ми наказа!

Разминах се години с любовта...