Имаш тайни – усещам и знам.
Те дори и насън ме тревожат:
и когато си с мен, пак си сам –
и потъваш в копнеж или в спомен...
Уж си тук, а си там... И си никъде.
Онемя любовта ни в безмълвие,
че каквото посеем, не никне,
а каквото поникне, не връзва.
И си ставаме чужди, далечни...
Луда мисъл във мен се промъква:
да захвърля и пръстен, и клетва
и във чужди ръце да осъмна.