Раздялата е нещо, от което ни боли...
Остават само спомени красиви.
Дали отново ще се срещнат нашите души?
Дали ще бъдем пак така щастливи?


Ти отлетя... Останах аз сама.
В очите ми сълзите все напират.
Душата ми крещи от самота.
Без теб не мога аз да съм щастлива.


От днес ще бъдеш виртуално с мен
А аз копнея пак да те докосвам.
Копнея за целувката след тежък ден,
с която ти на прага ме посрещаше.


Раздялата е нещо, от което ни боли,
макар да знам, че неизбежна тя е.
Ти все така държиш сърцето ми  във плен,
ще чакам твоето завръщане до края.