*

Ти тръгваш сам... забързано... за Някъде!

Назаде даже и не се обръщаш!

А мене ме болят очи... от плакане,

от мъка винаги... една и съща!

*

От тази истина, че в сетен миг

помахваш с длан - до болка отегчена,

а аз те страдам - трепетен светлик,

изригнал най-победоносно в мене!

*

Ти бягаш пак - стрелка тиктакаща,

в едно безумно свое приключение.

Дори не виждаш - на перона чакаща

горя да срещна взор - като знамение!

*

И с две очи, по-топли от огнище,

за миг да ми нашепнеш: "Ще се върна!"

А ти от мене правиш пепелище...

"Почакай, мило, няма ли да ме прегърнеш?!...